НАНАВЪ̀Н

НАНАВЪ̀Н нареч. Диал. Навън; нанавънка. Противоп. нанавътре. От дядови Добреви веселбата се изнася нанавън и заглъхва сам-там из нощта. П. Тодоров, И I, 111. Явно беше, че неговата мисъл, вглъбена и устремена навътре в душата му, с мъка се откъсваше нанавън. Й. Йовков, ПК, 199. Събуждам се: на ранно утро здрача — / и бяла пролет лъха нанавън... Хр. Ясенов, Събр. пр, 87. Стани! Ей слънцето изгрея; / излез, погледай нанавън. П. Р. Славейков, ЧВО, 67. Стоян си нищо не рече, / най си нанавън излезе, / че си на двори поседна. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 209.

Списък на думите по буква