НАНАГОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНАГО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е с наклон нагоре, към по-високо; нагорен. Противоп. надолен, нанадолен. Шосето от Разлог за Банско е право, малко нанагорно. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 335. Влакът минава бавно по тоя завой, защото и мястото е нанагорно. А. Гуляшки, ЗР, 132. Какви хълмове, какви долини и дерета трябваше да се минат,..! А отдалече всичко изглеждаше нанагорно, но гладко, а планината се издигаше като стена. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 342.

2. Като същ. нанагорно <то> ср. Място или път с наклон нагоре, към по-високо; нанагорнище, нагорнище. Противоп. нанадолно <то>. Пак ще препускаш, казва ми коларожелезарят, из нашите пътища и много нанадолно има, където ти дойде нанадолно, ще препускаш. Па по нанагорното ще караш по-бавно. Й. Радичков, ББ, 22.