НАНАДО̀ЛИЩЕ

НАНАДО̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Нанадолнище, надолнище; нанадолница, нанадолнина. Пътят неочаквано се изви като огромен сръп. Излезе от изсъхналите стари лозя и,.., се спусна по нанадолището. Ив. Карановски, Разк. I, 19. Колата слизаха из Печенак, кравите бяха дигнали глави да ги възпират, притичваха из нанадолището и яремът блъскаше Младена в гърба. Ил. Волен, ДД, 105. Стадото не беше се загубило из усоите, не беше се пръснало из нанадолищата, не беше се замотало из шубраките. Г. Караславов, Избр. съч. V, 235. Те заслизаха по нанадолището, водейки конете за поводите. А. Христофоров, А, 182.

Списък на думите по буква