НАНАДО̀ЛНИЩЕ

НАНАДО̀ЛНИЩЕ, мн. -а, ср. Място или път с наклон надолу, към по-ниско; надолнище, нанадолно. Противоп. нанагорнище, нагорнище, нагорно. Из нанадолнището на шосето откъм изток бързо се спусна една талига. Т. Влайков, Съч. III, 14. Имах един коларски синджир, с него спъвах колата си по нанадолнищата. Й. Радичков, БФ, 68. Влакът летеше стремглаво по дълго нанадолнище и спирачките оглушително свиреха. Б. Райнов, ЧЪ, 54. От равните планини,.., в ниските идат места с широки устъпи и правят нанадолнища, по които текат големи реки. Д. Манчев, ЗПУ, 33.

Бутам (бутвам / бутна, тикам, тиквам / тикна, тласкам, тласвам / тласна, водя) по нанадолнището някого. Принуждавам някого или ставам причина някой да започне да води неморален, безнравствен живот, да пропадне морално. Ралчо сниши наставнически глас и му зашепна: — Па си отваряй очите къде ходят и какво правят! ..Знам си работата! Аз кое на шега, кое наистина, все ги бутам по нанадолнището. Ст. Даскалов, СЛ, 126. — Ти за мене си бил истински тартор, момче! Все си ме тикал по нанадолнището, към гибел. А. Гуляшки, СВ, 104. Почувствувах, че ми се разсърди, задето го обвиних, че ме води по нанадолнището на порока. К. Калчев, ДГН, 138. Вървя (търкалям се) по нанадолнището. Разг. 1. Водя живот, който свидетелствува за морално и нравствено пропадане. 2. За работа, дела — обърквам се, вървя зле, търпя неуспех. Моите работи по онова време вече се търкаляха по нанадолнището. А. Гуляшки, ДМС, 184. Тръгвам / тръгна (подхлъзвам се / подхлъзна се и под.) по нанадолнището. Разг. Почвам да водя неморален, безнравствен живот; пропадам морално. Фру Гиле тръгва по нанадолнището. След бляскавите моменти на живота си — победи и поражения — тя стига най-после и до... негъра. Ст. Грудев, АБ, 99.

Списък на думите по буква