НАНАДОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНАДО̀ЛНО нареч. С гл. съм, идвам и др. Означава, че някъде е стръмно, има наклон надолу, към по-ниско. Противоп. нанагорно, нагорно. Няма как да ви закарам до долу. — Нищо, нищо, тук е нанадолно — отвръщам аз и подкрепям Милана да слезе. Л. Стоянов, Х, 100. Където ти дойде нанадолно, ще препускаме. Па по нанагорното ще караш по-бавно. Й. Радичков, ББ, 22.