НАНАПРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНАПРЀД нареч. Диал. 1. Напред. Противоп. наназад, назад. Обтегнат с добри цървули, наметнат с подкожен ямурлук,.., той гази, крачи през долове, през баире, върви напред и нанапред и никак са не обраща назад. Ил. Блъсков, ПБ III, 56. Блъгарете му ся опрели [на неприятеля] юнашки: разбили гърцката войска и тръгнали нанапред. Д. Войников, КБИ, 6. Радвахме са ние, драго ставаше и на кониете, които пръхтяха, понавеждаха глава надолу и отскачаха нанапред. З. Стоянов, ЗБВ I, 400. На дебели хора тялото надтяга нанапред; затова ся тии изпъчват, и кога стоят прави, и кога ходят. Н. Геров, ИФ, 92.

2. Само в сравн. степен. Преди, по-рано, едно време; напред. Тъй се аз научих по-изтънко .. и това, че той ме знаел от но-нанапред като сътрудник на вестника. Св. Миларов, СЦТ, 19.

— Друга форма: нанапрѐде.