НАНА̀СЯНЕ

НАНА̀СЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нанасям1 и от нанасям се. Аз казах там, каквото можах, и съдебните заседатели .. го признаха за виновен в нанасяне само на лека телесна повреда! К. Константинов, СЧЗ, 36. Всяка акция — малка или голяма — съдействуваше за ефикасното нанасяне на последния решителен удар. П. Илиев, ЛВ, 313. Визирната линийка е необходима за определяне посоката на предметите и за мащабно нанасяне на измерените разстояния. Геогр. VIII кл, 1965, 19.

НАНА̀СЯНЕ

НАНА̀СЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нанасям2 и от нанасям се; снасяне, нанисане2, наносяне2, наносване2.

Списък на думите по буква