НАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀НЕ1, мн. няма, м. Диал. 1. По-голям, по-стар брат; бате, батко, батьо, нана2. Най-после току по-младио брат от них рекъл: "Нане, тая проклета неволя нема да дойде, току я да земем, та ако може сами да си направиме колата". Нар. прик., СбНУ III, 161. Маргита Стоян говори: / "Нане Стояне, Стояне, / чуваш ли, пиле как дума?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 269. Тамо му са двете мажки деца, / .. / они стоя на порти, та плача, / по-младото на старото вели: / — Леле нане, мен ми се прируча. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 203.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него в шопския край (Софийско и други съседни западни краища); бай, бае, байо. В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израснала чудна върба. Елин Пелин, Съч. II, 7. "Мила родна картинка!" И разбира се, в центъра ѝ — вечният шоп нане Митре — почернял, брадясал. ВН, 1962, бр. 3250, 4. Тази година тате продаде на добра цена кожите в Пловдив .. Значи никой вече не ще може да подмята зад гърба ни, че приставът ще продава стоката на нане Божин. Г. Белев, ПЕМ, 40.
НАНЀ, -то, мн. няма, ср. Диал. Джоджен, културна мента; гьозум, нана3. Нането е многогодишно растение,.. То е всякому известно ароматично растение, което намира доста голямо употребление, както в домакинството, така и в медицината. Гр, 1906, бр. 18, 280. Съгляда ли ся, че гъсеничките са станали тромави и не ядат сладко, то добре ще е да ся нареже гьозюм (нане), или пелин, па колкото една шепа да ся посипе по лесата. Лет., 1874, 192.
◊ Диво (Каинско) нане. Диал. Див джоджен, дива мента, див гьозум, дива (Каинска) нана. Когато боли деца само корем, без да дрищат,.., да им ся турят на корема омягчителни наложки {..}, каквото например от варен майданос, от диво нане (гьозум). Лет., 1871, 129.
— Тур. nane.