НАНЕЙДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНЀЙДЕ нареч. Поет. Нанякъде; нанегде. Селим баба водеше кервана нанейде и аз крачех, сподирен от кучето си. Ст. Дичев, Р, 59. Пътуват хората, пътуват... А долу свистят бесните автомобили, пътуват нанейде. Д. Дамянов, ПИЩ, 20. Връщах се от събор на народното творчество и душата ми — преситена, зашеметена и звънлива — искаше да се докосне до нещо живо, за да се увери, че още не е отлетяла нанейде, че още броди по земята. Б. Геронтиев, Б, 5. В миг нещо трясна се, / .. / — като че трясна гръм / и се отнесе пак нанейде. П. П. Славейков, КП, ч. III, 101.