НАНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀НИ и (удвоено) на̀ни-на̀ни или (удължено) на̀нии, на̀ни-на̀ междум. Припев за приспиване на дете. Раца сложи най-малкото в дървена люлка и сама приседна край него, като го полюшваше едва-едва: — Хайде спи... хайде. Нани, наниии... Д. Талев, ПК, 100. Тъмни нощи се пробуди / мило внуче соколово; / .. / — Нани, нанкай, рожбо мила, / мало внуче, мал гидия! П. П. Славейков, ЕП 1907, 102. Спи ми, дете, рожбо мила, / нани, нани-на. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 245. Мама си рожба родила, / име йе било Стояне, / в златна го люлка люляла, / като люляла, думала: / "Нани ми, синко Стояне, / нани ле, расти, порасти". Нар. пес., СбБрМ, 113-114.

— Други (диал.) форми: нъ̀ни, ну̀ни и на̀нни.