НАНИЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀НИЗ м. Обикн. със следв. същ., понякога с предл. от. 1. Нанизани на конец, връв и под. златни монети, мъниста и др., които обикн. се носят на шията като накит; гердан. На гърдите ѝ лъщеше тежък наниз жълтици, но нейната усмивка сияеше по-топло от мекия блясък на златото. Д. Талев, СК, 9. А на шията ѝ тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6. Наниз от ситни бисери обвиваше прекрасната ѝ шия и ред жълтици светеха въз русата коса на челото ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 24. Жените носяли почти също таквази одежда, както и мъжете; само хитонът им бил по-дълъг и те обичали да са гиздят с нанизи, пръстени и пр. Н. Михайловски, РВИ (превод), 137.
2. Нанизани на конец, връв и под. чушки, царевица, тютюн, риба и др., обикн. за да съхнат; връв, сплит, низа, гердан. Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях. Ст. Дичев, ЗС II, 186. Новите къщи — нагиздени, белосани хубавици с нанизи от ца‑
ревица и нанизи от чушки — стоят една до друга край пътя, сякаш наловени на хоро... Н. Стефанова, РП, 86. Нанизи тютюн. // Разш. Множество еднородни предмети, свързани с жица, тел, конец и др. Два наниза разноцветни венециански фенери,.., образуваха лучезарна алея, из която беше пътят на триумфалното шествие на очаквания гост. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 114. Грамадният четириъгълник на пристанището, врязан в брега, мътно лъщеше под наниз малки лампички. К. Константинов, ПЗ, 121.
3. Прен. Множество еднородни предмети, подредени, наредени един до друг или един след друг; ред, редица, низ. Пред очите на Пресиян се бялна чистият двор и нанизът от сгради и колони. Й. Вълчев, СКН, 205. Пред гарата дълъг наниз от извехтели файтони с изпосталели коне чакаше търпеливо закъснелия влак. Д. Казасов, ВП, 95. Недалеч пред тях мъждукаха светлинките на един от крайните квартали, блестеше редкият наниз на улични лампи. Ем. Манов, ДСР, 147. Бъдеше ли това немска книга, аз не се любувах толкова на нейните чудновати външни корици, колкото на разпоредбата на страниците ѝ, особено на наниза от букви. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 126.
4. Прен. Поет. Множество еднообразни звукове, следващи един след друг; поредица, низ. Тежки взривове заглушаваха за миг, после пак се чуваше наниз от изстрели и злокобно, необяснимо кипене... М. Грубешлиева, ПИУ, 290. Няколко пъти се опита да покаже глава, но картечен наниз припяваше ниско над него. К. Петканов, МЗК, 98. По склона отсреща чуруликаше кос-песнопоец, разронваше сладкозвучния наниз на своята бодра пролетна песен. Т. Харманджиев, КВ, 330-331.
5. Прен. Книж. Множество събития, явления и др., следващи едно след друго; поредица, низ. Разум! .. Най-висшето, което великата Природа някога е сътворявала в безкрайния наниз на своите дела! О. Василев, ЖБ, 201. Животът не ти предлага нови преживявания — разтегнал се е в безкраен наниз от досадни дни, тих, безцветен, с малки радости, с малки скърби. М. Кремен, Б, 127. За един кратък период от време те успели да извършат цял наниз от престъпления.