НАНЍЗВАМ

НАНЍЗВАМ, -аш, несв.; нанѝжа, -еш, мин. св. нанѝзах, св., прех. 1. Прокарвам конец, връв, тел, пръчка и под. през обикн. еднородни предмети; нижа. Кошничката ми за риба е пълна с грозде и затова нанизвам мряната на една връв. Д. Калфов, КР, 92. Гледаше ярката жарава,.., и му се искаше да хване чука и клещите, да удря, да реже — .. После да нанизва на тела мотички, брадви, плугчета, подкови. С. Северняк, ИРЕ, 18. Откъсва после стрък дълга жилава трева, нанизва на нея надупчените търкалца и почва да си я връзва... Т. Влайков, Пр I, 197. Прегърбена се връща от пазар старица .. нанизала краваи на ръката. П. П. Славейков, ОБ, 44. Чърни ти очи извърщам, / та ги на сламка нанизвам, / та ги на калпак затаквам. Нар. пес., СбНУ ХХV, 23.

2. Прокарвам връзки, конец, връв и под. през специално оставени дупки, отвори на обувки, дреха и под.; навървям. По празниците нямаше с какво да се облека и обуя — нямах дори връзки за разхлопаните си обувки, ами нанизвах дебели конци. Ил. Волен, МДС, 18.

3. Прен. Говоря, пиша, пея, изказвам нещо, като редя последователно думи, мисли и под.; нижа, редя, нареждам. "Пиянството, почитаеми господа, — нанизва бай Таки — се отразява зле на работата ни, на здравието ни, на поколението..." Ал. Константинов, Съч. I, 303. Зеленикавите и малко остри очи следяха с удоволствие написаното. Той му се любуваше и продължаваше да нанизва грижливо равните букви. П. Вежинов, ВП, 27. Той извади от долапа един кариран лист хартия, потопи писалката в засъхналото мастило и дълго и с треперяща ръка нанизва думите, които изповядваха последната му воля. А. Гуляшки, МТС, 184. Той сам не усети кога написа под формулите в тетрадката си по математика заглавието на своето първо стихотворение: "Зима на село". И сетне като насън наниза под него цели десет четиристишия. Г. Русафов, ИТБД, 238. // Издавам поредица от еднообразни звуци; нижа, редя. Камбаната наново бързешком нанизваше кратки последователни удари. М. Яворски, ХСП, 91.

4. Набождам нещо на нещо остро; забивам2, набучвам. В противника — смут, суматоха, / събличат войниците ризи, / за знаме на щик ги нанизват, / развяват и тъй се предават. Ив. Бурин, ПТ, 94. През това време братовчедът очисти рибата, издяла шиш от дрянова пръчка и я наниза на него. Д. Фучеджиев, Р, 34. нанизвам се, нанижа се страд. Колко мисли се нанизват от тия малки непознати букви, в които той не може да надникне! Елин Пелин, ЯБЛ, 17. нанизвам си, нанижа си възвр. На същия ден дойде при мене на дюкяна Емин Зумбула ханън,.., па ми поръча да идем при нея .. и да ѝ носим рубин .. оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. М. Георгиев, Избр. разк., 103.

НАНЍЗВАМ СЕ несв.; нанѝжа се св., непрех. 1. Набождам се на нещо остро; набучвам се. По-интелектуалните самци копаели дълбока яма, в която мамутът с пълната си тежест се нанизвал на остри колци. В. Мутафчиева, ИКМ, 125.

2. Прен. Само мн. и 3 л. ед. Следваме мнозина или много неща един след друг, последователно. Двамата милиционери хлътнаха във входа, а ние се нанизахме по стълбището след тях. И. Петров, ПР, 91. Музиката стъпи на моста, подир музиката младо‑

женците, сватовете, после шаферите, та цялата сватба се наниза. Й. Радичков, В, 141. Подир допускането тая догадка, в главата на смутената Невянка се нанизаха цяла верига други догадки и предположения. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 84.

Списък на думите по буква