НАНИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНЍКВАМ, -аш, несв.; нанѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Пониквам много, на много места. Подир студената зима следува топлата пролет; ледът ся топи; снегът изчезва и тревите пак наникват из мрътвата земя. Пч, 1871, кн. 1, 4-5. Дето бе, мамо, момата / бяла лоза наникнала, / бяло си грозде родила. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 71.