НАНИКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНЍКЪДЕ нареч. 1. В никаква посока; никъде. Повтарях в ума си, че няма да мръдна наникъде с четата — и туй то! П. К. Яворов, ХК, 81. — Ще ида в Тулча — .. — Оттам ще ви се обадя... Без мое писмо няма да тръгвате наникъде... Ст. Дичев, ЗС I, 387. Не зная дали пътят, що ти соча, ще те изведе някъде, ала зная, че пътят, що сега държиш, не води наникъде. А. Дончев, СВС, 577. Наникъде и не излязвам, при никого в града и не ходя, освен у дома си и в гимназията. П. Р. Славейков, ПХС, 58.

2. Прен. Разг. Неодобр. Не както трябва; зле, лошо, накъде. Наникъде си написал домашното си. △ Наникъде си се сресала днес.

◊ Наникъде не съм. Разг. Зле съм, в лошо положение, в затруднение съм.