НАНЍСАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нанисам1 и от нанисам се; нанасяне1, наносяне1, наносване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНЍСАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нанисам2 и от нанисам се; снасяне, нанасяне2, наносяне2, наносване2.