НАНО̀ВО

НАНО̀ВО нареч. Отново, пак. Работата бе увлекла младия селянин, той несъзнателно се радваше на силата си, .., наново замахна със секирата. Д. Талев, ЖС, 37. Ентусиазмът на българите наново се подигна, надеждите за нова и по-успешна борба с турчина се възродиха. Ив. Вазов, Съч. VII, 171. Стонове и кървав вик цепеха смълчаната гора, — а после всичко стихваше наново. Н. Райнов, ВДБ, 49. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.

Списък на думите по буква