НАНОС —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀НОС м. Слой от пръст, тиня, пясък, чакъл и др. материали, утаен от водите на река, както и натрупан от изветряне на скали или от свличане на ледници. Прибрежната равнина е образувана главно от речни наноси и има слаб наклон към морския бряг. Л. Мелнишки, Н, 4. Тръгнаха из нивите. Конете затъваха в мекия нанос и мъчно вървяха. К. Петканов, СВ, 214. От наносите на река Дунав се образуват много острови и плиткости, които са опасни за корабоплаването. Геогр. VII кл, 22. В южната част на равнината не е имало ледници. Там вятърът натрупал праховидните частици от ледниковите наноси и образувал льосова покривка. Геогр. VI кл, 11. В наносите на Алеганските планини в Северна Каролина бил найден в 1821 г. самородок [злато] от 38 фунта. Знан., 1875, бр. 15, 238.