НАНО̀СВАМ

НАНО̀СВАМ1, -аш, несв. (остар. и

диал.); нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Нанасям1; наносям1, нанисам1, нанося. Старите птички, .., завчас връкват и наносват къси сламчици от корави треви и плява и ги заячават с глина като честокол [сантрач] около отвора на гнездото. Пч, 1871, кн. 3, 37. наносвам се, нанеса се страд.Дойдете да ви прегърна, му рече вълшебницата; .. Преобразете ся на един старец; .. научете ся за сичките неправди, които ся наносват на вашите горки поданици. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 326. наносвам си, нанеса си възвр. и взаим.

НАНО̀СВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нанеса̀ се св., непрех. Нанасям се.

НАНО̀СВАМ

НАНО̀СВАМ2, -аш, несв.; нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Остар. и диал. Снасям; нанасям2, наносям2, нанисам2. — "Стичката [птичката] й, байне, мънинка / и пак си високо зафръква, / високо гняздо извива, / там си ейчица наносва, / и си пиленца ютранва." Нар. пес., СбВСт, 683. наносвам се, нанеса се страд.

НАНО̀СВАМ

НАНО̀СВАМ СЕ, -аш се, несв.; нано̀ся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Нося нещо до насита. — Земи ме, Славке, земи ме! / Земи ме, да се наносиш / на скъпа нова премяна. Ц. Церковски, Съч. II, 200. Телалин личи по града: / "Кой има рухо хубаво, / да носи да се наноси! / Кой има коня добраго, / да яха да се наяха!" Ив. Хаджийски, БДН I, 114-115. Аз във Елена ще остана / и ще Юрдана да зема, / барем ще да се нанося / на много скъпа премяна. Нар. пес., СбВСт, 468. Далече на госте, да са наяхаме, / да са наяхаме наши врани конеа, / да са наводиме наши млади булки, / да са наносиме наши мъжки деца, / зам да са наносим наши тенки пушки. Нар. пес.., СбНУ ХХХIХ, 204.

Списък на думите по буква