НАНО̀СЯМ

НАНО̀СЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Нанасям1; наносвам1, нанисам1, нанося. Светкавиците святкаха за малко и пак гъстите облаци наносяха черний мрак. П. Кисимов, ОА I (превод), 62. [Биволът] .., никак не обръща внимание на ударите, що му нанося стопанинът му, за да го извади от това положение. НБ, 1876, бр. 20, 77. Рани, които хората сами на себе си наносят, са най-мъчно изцелимите. П. Р. Славейков, ПХС, 47. Шестата [заповед] ни заповяда да не наносяме вряд на живота на другите. Хр. Данов, ППК (превод), 63. наносям се, нанеса се страд. Тие почви, като стават от разложението на планинските породи на самото място или като са наносят от водата, сякога имат в себе си значително количество други минерални размеси. Ступ., 1875, бр. 3, 21. В тях [петте заповеди] забранява Бог всяко дело и слово, с което ся нанося тщета на ближния. Хр. Данов, ППК (превод), 94-95. наносям си, нанеса си възвр. и взаим.

НАНО̀СЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); нанеса̀ се св., непрех. Нанасям се.

НАНО̀СЯМ

НАНО̀СЯМ2, -яш, несв.; нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Остар. и диал. Снасям; нанасям2, наносвам2, нанисам2. наносям се, нанеса се страд.

Списък на думите по буква