НАОБЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАОБЛЍЧАМ, -аш, несв.; наоблека̀, наоблечѐш, мин. св. наобля̀кох, наоблѐче, прич. мин. св. деят. наобля̀къл, -кла, -кло, мн. наоблѐкли, св., прех. 1. Обличам много (дрехи). Моите приятели и те почнаха да изхвърлят врабчетата от гнездата си. У Фу [врабец], като наоблякъл всичките си юнашки фланелки и ги хвърля право надолу с главата. Й. Радичков, НБ, 52-53.

2. Разг. Обличам някого с много дрехи. Наоблякох детето, защото ми се видя студено.

3. Разг. Обличам мнозина или много неща. Наоблякох децата и тръгнахме. наобличам се, наоблека се I. Страд. от наобличам. II. Възвр. от наобличам във 2 знач. Така съм се наоблякъл, че едва дишам. наобличам си, наоблека си възвр. от наобличам в 1 знач.

НАОБЛЍЧАМ СЕ несв.; наоблека̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се обличаме. Мислят, че са постигнали вече всичката мъдрост, та не им трябува друго освен, чтом излязат из училището да заврълят книгите и да чакат мъж, за да станат господарки и да ся наоблекат по най-новата мода. Й. Груев, КН 4 (превод), 80.