НАО̀КОЛО

НАО̀КОЛО и (съкр., поет.) нао̀кол нареч. 1. Около някого или нещо, от всички страни на някого или нещо. Тя е облечена с къса подшита салтамарка, .. На глава с морав фес, с тесен сарък наоколо. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. В онова време [1826] както българите, тъй и турците не знаеха още да ядат на маси, а седяха кръстом около трапезата наоколо. Ц. Гинчев, ГК, 31. Войниците се оживиха, лицата им светнаха като при избавление от напаст и щом Стаматко се смеси с тях, те се натрупаха наоколо му. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Те вървяха тъй бързо един след друг, че наоколо им се вдигаше вихрушка от снежен прах. Елин Пелин, Съч. I, 208. Сега съм у дома. Наокол планини / и върхове стърчат. Ив. Вазов, Съч. II, 179.

2. Близо до някого или нещо, в непосредствено съседство с някого или нещо; наблизо, недалеко. У Кукенови детето беше все самичко и тя трябваше да е наоколо му, да измъчва и себе си, и него. П. Славински, ПЗ, 85. Ако майка му не беше наоколо, ще замахнат да го ударят. Елин Пелин, Съч. III, 22. — Вие наблизо ли живеете? .. — Стори ми си, че сте излезли наоколо от някаква къща... П. Вежинов, СП, 10.

Списък на думите по буква