НАОПАКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАО̀ПАКО нареч. Остар. и диал. На‑

опаки. И понеже оная нощ било наваляло сняг, страх го било да го не изявят стъпките му; затова като хитър, обул си калеврите наопако. ВУХБ (превод), 71. Когато в северното полукълбо е лято, то в южното е зима, и наопако. Ив. Момчилов, МПЗ, 13. Павел проси Алема девойкя, / Павел проси, она шега бие./ ... / Павел оди по Будин от мъка, / морав кожух наопако носи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 321.