НАОРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАОРА̀ВАМ¹, -аш, несв.; наора̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Изоравам определено количество или голяма площ. До вечерта наораха толкова, че почти не остана за другия ден.

2. Диал. Изоравам и обработвам, засявам с нещо определена площ. "Та хорижи ми, Боже ле, / едничко моско [мъжко] детенце, / .. / Та га големо нарасте, / на петнадесте години, / да наоре бела пченица, / та че го шта курбан заколи." Нар. пес., СбНУ III, 38. Па ораа [девет сина] и на лево, / и на лево, и на десно, / наораа жито просо. Нар. пес., СбВСтТ, 39. наоравам се, наора се страд.

НАОРА̀ВАМ СЕ несв.; наора̀ се св., непрех. Ора много, дълго, до насита.

НАОРА̀ВАМ², -аш, несв.; наора̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Диал. Трупам, ора2 нещо в голямо количество; натрупвам. По нивите нямахме нито люцерна, нито фий, каквито по-заможните нашоселци си наораваха, струпваха цели купи и подхранваха добитъка си. Кр. Григоров, Н, 205-206. "Дал му Господ до два вола, като два сиви гълъба, по небето фъркали, по земята орали, та наорали на големи ниви чести големи кръстци." СбНУ I, 11. наоравам се, наора се страд.