НАОРАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАОРА̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наоравам¹ и от наоравам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАОРА̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от наоравам2 и от наоравам се; натрупване.