НАПАДАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПАДА̀ТЕЛКА ж. Жена нападател. Станка ѝ събори ръченика и вкопчи пръсти в косата ѝ. Но буля Николѝца замахна с тежката си ръка и нападателката политна към пода. Ст. Марков, ДБ, 289. ● Държава, която извършва нападение. Мирният договор задължава Германия, призната за нападателка, да заплати грамадни репарации в злато, в стоки. Ист. Х кл, 179.

◊ Централна нападателка. Спорт. Жена централен нападател; център-нападателка.