НАПАДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀ДВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нападвам¹.

НАПА̀ДВАНЕ², мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от нападвам² и от нападвам се; нападение, нападане. В техните походи са съгледва един вид тактика, един план за нападване, чрез който да могат да прихлупят неприятеля. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 74. В общото събрание на депутатите от сичките страни на Гърция, .., единодушно назначили Филипа за предводител в предполагаемата война срещу персите — тях желаяли да накажат за прежните им нападвания на Гърция. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 236-237. Треба да ся трудим да утвердяваме тялото, .., щото да не угажда действията и нападванията на тия причини [за заболяване]. С. Доброплодни, З (превод), 3.