НАПАКОСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПАКОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напакостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Направям, причинявам пакост, злина на някого; навреждам. Хрумна ѝ да събере подписи от всички в селото и да ги изпрати до съдиите — нека видят, че момчето ѝ е добро и хрисимо и че никому в селото не е напакостило досега. Г. Караславов, Т, 46. Ако върнеше заптието с празни ръце, аянинът щеше да го вземе под око, щеше да се помъчи по всевъзможни тайни и явни начини да му напакости. Г. Дръндаров, ВЗ, 14. Явно, двамата конници са болярски хора, а селянинът е отрок и нещо е напакостил на болярина си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 221.

2. Пакостя много (Н. Геров, РБЯ). напакостява се, напакости се безл. Нали е работата да се напакости? А Славейков е от дете пакостник, и вече изпекъл тоя занаят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 67.