НАПАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀ЛВАМ, -аш, несв.; напа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям да пламне, да гори (огън); запалвам, наклаждам. Стражите напалиха из сокаците огньове, нахвърляха козяци и се натъркаляха по тях. Ст. Сивриев, ПВ, 181. Напалиха огън под сянката на една акация. Гр. Угаров, ПСЗ, 293.

2. Направям да гори огън в печка, камина, пещ и др., за да се нагорещи и да топли или да пече; запалвам, наклаждам. Станка ставаше много рано, напалваше печката. Г. Караславов, ОХ II, 488. Като замесихме тестото, слязох долу да напаля фурната. Й. Радичков, ББ, 75. — .. Аз ще напаля оджака, хайде! Кр. Велков, СБ, 85. "Та ти не можеш ли да напалиш кюмбето и, коги он спи, да фърлиш тава [кожата] да изгори?" Нар. прик., СбНУ ХLI, 456. Бог да бие кральо Латинино, / .. / Напалил е една жежка фурня, / та горела три дни и три нощи / и тогай си на сватове дума. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 175. // Правя да се затопли някакво помещение, като паля огън в печка, пещ и др. Тя ме отведе в своята квартира. Напали банята, напълни ваната с топла вода. О. Василев, ЖБ, 143.

3. Запалвам много неща. Напалили свещи. Н. Геров, РБЯ III, 194. напалвам се, напаля се страд. След това се изкопава един трап, напалва се огън в него и когато въглените започват да тлеят, изрива се жарта и в топлото огнище се поставя агнето. М. Гръбчева, ВИН, 209-210. Сладката тиква се пече на жарава, като се напали добре огнището. К. Видински, НП, 36.

НАПА̀ЛВАМ СЕ несв.; напа̀ля се св., непрех. Обикн. св. Паля много, до насита. Скоро майци ми кажете, / .. / да пали свещи лойови, / да пали, да се напали. Нар. пес., СбНУ ХIV, 51.