НАПАНАГО̀Н

НАПАНАГО̀Н нареч. Диал. Отгоре на това, свръх всичко останало, в повече. Освен десетината общеобразователни предмети, с гръцкия и турския език напанагон, той въведе в горните класове и руския и френския езици. Ив. Вазов, Съч. Х, 156. Седемнадесятгодишни момци дошли на чуждо място, и все пак ги глядаш никак да ся не мислят тука за чужденци, а напанагон, кокорят ся и ся дръжат наголямо в обществото, без да им мигне око. Й. Груев, СП (превод), 7. Блести яката му, блестят маншети, / дори кога изут, през каловете / върви с подпретнати крачоли, със бастон / на рамо, важен, горд, а пък напанагон / пантофки лачени отзаде се люлеят. К. Христов, ЧБ, 32-33. Освен туреният товар, туря се още напанагон, т.е. още малко отгоре. СбНУ VI, 234.

— От гр. (T)πάυ(ω) 'отгоре' +γόμος 'товар'. Друга (съкр. остар.) форма: напого̀н.

Списък на думите по буква