НАПА̀РВАМ

НАПА̀РВАМ, -аш, несв.; напа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Паря, загрявам (с гореща вода, ракия и др.) някого или нещо колкото е необходимо, колкото трябва; напарям. Баща ми седеше на столче по средата на стаята, .. Около него шетаха жени и топлеха вода в едно гърне, за да напарят майка ми. Ив. Мартинов, ПМ, 62. Тя бързо отиде и обади на баща ѝ, който напарваше с горена вълна удареното си рамо. Х. Русев, ПС, 205-206. — Тогава слушай, дъще — жената се наведе към нея, — ами ти вземи трици, напари ги във вряла вода и туряй компреса на болната страна, не бой се! А. Гуляшки, Л, 517. — Нищо нямаше да купя, Гица! — и Дойчин дигна бъкелчето да напари с ракия още веднаж гърлото си. К. Петканов, ЗлЗ, 257. — А бе скороти вълна донесете да напарим раните, бе тичайте за парцали, бе тичайте за балсам. Ил. Блъсков, ПБ I, 76.

2. Нажилвам някого или нещо с коприва; напарям. Ако има лошо некакво за мене, ще връзвам големия чан на дебелия коч, ще му напариш корема с коприва да се чеше, а пък звънецът ще бие и аз ще зная, че при тебе не бива да се идва. Н. Хайтов, ДР, 112.

3. Прен. Рядко. Разг. Създавам големи неприятности на някого, от което той си взема поука да се пази; напарям. — Ядат ли нашите момчета кашкавал по мандрите или жандармерията ги е напарила? Д. Кисьов, Щ, 48. напарвам се, напаря се I. Страд. от напарвам. II. Възвр. от напарвам в 1 знач. — Ей сега ще ти мине, булка. Ще се напариш в коритото с топла вода и ще ти мине. Ст. Марков, ДБ, 374. Човекът си тръгнал по пътя и като минавал покрай банята, му хрумнало да влезе, да си допие, да се напари хубаво и след туй да се прибере. Й. Радичков, НД, 71.

НАПА̀РВАМ СЕ несв.; напа̀ря се св., непрех. Разг. Обикн. с предл. от. Изпитвам големи неприятности, причинени от някого или от нещо, от което си вземам поука да се пазя; напарям се. Пурчел се позамисли, седна до него... Но тефтерчето си не му даде — той беше се напарил от инспектори. Ст. Марков, ДБ, 437. Умря ми жената, .. Дирих да повторя, ама зема ли те някоя — всяка се напарила! Елин Пелин, Съч. II, 93. — Пи‑

таш ли ме, по колко нощи наред съм се стряскал?.. Напарил съм се, че как да не ме е страх? Ц. Гинчев, ГК, 99. По-напреж пендик ми бяше да ся обвярвам на слугата си и нему да давам да разплаща; нъ аз ся напарих и сръце ми вече не дава да правя така, откогато една заран дойдоха та ми поискаха да наплатя длъгове, забрати от една-две години. Й. Груев, СП (превод), 217.

Списък на думите по буква