НАПАТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀ТВАМ, -аш, несв.; напа̀тя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Рядко. Разг. Напатвам се, напатвам си. Много съм напатил през тези години.

НАПА̀ТВАМ СЕ несв.; напа̀тя се св., непрех. Обикн. с предл. от, с. Патя, страдам, измъчвам се много, дълго време или много пъти от някого или от нещо; намъчвам се, натеглям се. За първи път ги викаха на митинг, за първи път им се даде право да съдят, а бяха се напатили от кражби. Н. Кирилов, ПД, 86. Не му се слушаха вече никакви масали, с никого не искаше да говори .. Напати се вече от Хитърпетровци. Д. Мантов, ХК, 91. — Прощавай, Елке... Много се измъчи ти, горкана, с нас... ти се напати с нас, в нашата къща. Г. Райчев, Избр. съч. I, 116. — Напатихме се всички около нея [болната]. Че нас кой вече гледа, ами ти — млад се напати. Ц. Церковски, Съч. III, 98. Баща му, мислейки че Шандор доста се е напатил по света, се помъчва да го предума да остане дома. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 130-131.

НАПА̀ТВАМ СИ несв.; напа̀тя си св., непрех. Разг. Напатвам се, напатвам. Напатихме си от хлебарки и мравки.