НАПЀРВАМ

НАПЀРВАМ, -аш, несв.; напѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изправям, изпъвам, правя да щръкне нагоре или встрани нещо (обикн. крила, пера); вирвам, наперчвам. Паунът напери опашката си. Петелът напери крила.

2. В съчет. с уши, опашка и др. За животно — инстинктивно изправям уши, опашка и др., тъй като съм неспокоен, напрегнат; вирвам, наострям, изправям, наперчвам. Пътят заслиза полека и скоро се просна на равно. Отведнъж конят се спря и напери уши. Ст. Загорчинов, ДП, 312.

3. В съчет. с мустаци, рамене, врат и

под. — вирвам, изпъвам, изправям мустаци, рамене, врат и под., като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам. Високият момък напери широките си плещи: — цяла планина! Такъв левент ерген в Болярево не се помнеше. А. Страшимиров, ЕД, 121.

4. Остар. Обикн. с предл. към, въз. Насочвам, вирвам. Тодор Колев извикал и казал: "Никой да не бяга, нещо ще да ви кажа" — и наперили шишанетата към оногоз, който бяга. М. Кънчев, В, 26. Добре намести тулумбата, напери цръкалката ѝ въз черковата. Й. Груев, КН 4 (превод), 75. Напълни пушкалата (топовете), напери ги въз крайморието. Й. Груев, СП (превод), 131.

5. Остар. Натискам. Наперих вратата да ги изкъртя. Н. Геров, РБЯ III, 195. напервам се, наперя се страд.

НАПЀРВАМ СЕ несв.; напѐря се св., непрех. 1. За птица — разпервам, надигам спуснатите си пера, крила. Пуякът се напери.

2. За уши, опашка, пера на животно или птица — щръквам, изправям се, обикн. поради неспокойствие, напрежение; вирвам се, наострям се, наперчвам се. Ушите на животното се напериха.

3. За мустаци, рамене, врат и др. — вирвам се, изправям се, изпъвам се като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам се. Полицаят ни изгледа недоверчиво. Големите му мустаци се напериха. А. Михайлов, ДШ, 35.

4. Прен. Заставам или се движа, държа с изправено и изпъчено тяло, като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам се. Няма пукната пара в джеба си, ама ще се качи на автомобил, ще се напери като че е княз. Й. Йовков, М, 138-139. — Господа! — напери се той, и тъй като перченето не отговаряше на ръста му, хората се усмихнаха леко. Г. Караславов, ОХ II, 112. Еднош се собрале сите дзверове да си отберат .. цар. И сите рекле: "Арсланьо да е" и го отбрале за цар. Арсланьо се наперил и рекол: "От мене по-юнак нема на земята!" СГ, 1894, кн. 1, 293.

Напервам / наперя уши. Разг. Съсредоточавам вниманието си, за да доловя със слуха си, да чуя нещо; започвам внимателно да слушам. Многолюдната му челяд разбирала, че дядо Костадин ще каже нещо много важно. Всички напервали уши и зяпвали в стареца. Кр. Григоров, И, 5. Напервам се / наперя се като паун (пуяк). Разг. Заставам или се движа, държа с изправено и изпъчено тяло, като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам се. Оттам се задаваше един богато облечен евреин с червена болярска мантия, .. — А тоя жид, наперил се като паун. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 140-141. — Чудни хора сте двамата със Стайно — каза той с въздишка. — Гледам и него, наперил се като пуяк. В. Геновска, СГ, 20.

Списък на думите по буква