НАПЕРДА̀ШВАМ

НАПЕРДА̀ШВАМ, -аш, несв.; наперда̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Бия, пердаша някого колкото е необходимо; набивам, натупвам, наплясквам. Случеше ли се да счупиме някоя керемида, мама ни напердашваше юнашки, защото всички след това трябваше да отгладуваме поправката. М. Гръбчева, ВИН, 7. Ще го пращат ли в затвора, ще го съдят ли или ще го напердашат и ще го пуснат да си гледа работата? Г. Караславов, СИ, 169. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. С. Северняк, ВСД, 58. Лицето му се изкриви от злоба, той протегна ръка да дръпне сестричката си към него и я напердаши за дързостта ѝ, но в миг се опомни. П. Проданов, С, 62.

2. Побеждавам някого при военни действия или игра, състезание; набивам, надвивам. Турците все още се хвалеха, че напердашили московците и че скоро щели да ги изгонят, откъдето са дошли. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 44. — Да стоим тук и да чакаме, докато Милан събере всичките си войски и ни напердаши здравата. Това ли е по-целесъобразно? В. Геновска, СГ, 376. — Веско, да те натупам ли на шах? .. — Виждам, че ще ми избягаш скоро, ами дай да те напердаша, докато си ми под ръка. Ем. Манов, ДСР, 47-48. напердашвам се, напердаша се страд.

Списък на думите по буква