НАПЀРЕНО

НАПЀРЕНО нареч. 1. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; важно, гордо, наперчено. Начело наперено се клатеше Дългият Иван, подсвиркваше си и предизвикателно гледаше. А. Гуляшки, МТС, 251. Той яздеше гордо, наперено, както бе яздил някога пред конницата. А. Христофоров, А, 18. Трактористът, който се повърташе наоколо и даваше наперено съвети, се метна на машината и потегли. С. Северняк, ИРЕ, 19. ● Обр. Станкул излезе на малък площад, сред който наперено стърчеше двукуполна черква. Ст. Марков, ДБ, 144. Високите борове отърсваха от снагите си мокрите буци сняг и наперено вдигаха вейки една след друга. Д. Рачев, СС, 276.

2. За животно — с вирната глава, с изпъната шия, с бодър вид. Конете, вирнали бодро уши, напето и малко наперено теглеха кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 14.

Списък на думите по буква