НАПЕРУШИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЕРУШЍНВАМ СЕ, -аш се, несв.; наперушѝня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За птица — придобивам неспокоен, напрегнат вид с щръкнала перушина. В един миг съгледа на стената петте кокошки от цветната картина, наперушини се и зареди едно след друго: "Ко-ко-ри-гоо! Ко-ко-ри-гоо!" Г. Краев, Ч, 38. Мъжкият [Голяма дропла] пролетно време токува, т.е. своеобразно се надува и наперушинва, обикаля около женската. Ц. Пешев и др., ФБ, 371.

2. Прен. Разг. Давам израз на враждебно, неприязнено отношение или гняв срещу някого, нещо; наострям се, наежвам се. Какво си се наперушинил? Кой те ядоса?