НАПЀТО

НАПЀТО нареч. 1. Със стройна, изправена походка или стойка; стройно. Беше станал мрачен, мълчалив и зъл. Но ходеше все тъй напето и чисто. Й. Йовков, Ж 1945, 101. Бората се беше спрял под вишната и не сваляше поглед от момите, които вървяха напето из улицата. К. Петканов, ДЧ, 70. Докато минаваха през града, князът яздеше изправено и напето. В. Геновска, СГ, 155. Напето ходят нашите млади сълдати. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 11.

2. По начин, придаващ напет, красив вид на някого или на нещо. Един висок, тънкоснаг

господин с тънки руси мустаци и златиста руса брада, модно и напето облечен, .., дойде при масата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 186. Повече от офицерите бяха млади и весели хора, напето, дори твърде елегантно екипирани. Й. Йовков, Разк. III, 126. Здрав, хубавец, .., с малки черни мустаки напето засукани нагоре, той беше възбудил може би още повече с тия вънкашни качества озлоблението на войниците. К. Величков, ПССъч. I, 44. Аз си залибих пък друго либе, / .. / че леко ходи, напето носи, / напето носи сини чентени. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 311.

Списък на думите по буква