НАПЍВАМ

НАПЍВАМ, -аш, несв.; напѝя, -ѝеш, мин. св. напѝх, прич. мин. страд. напѝт, св., прех. 1. Пия, отпивам малко от течност, с която е пълен някакъв съд. Дори през тия няколко дни той беше успял да извърши една пакост: докато го видят, напил беше една сутрин ведрото с млякото. Й. Йовков, АМГ, 100-101. Във фермата донесоха шише с ракия, подадоха му го пръв да напие и се изредиха по веднъж всичките. Н. Нинов, ЕШО, 54. — .. Умори ме просото ти, бре момче... Ще те умори, ам'че, като напиваш само плоските и начупваш пресните пити и печени кокошки, .., ще се умориш ами? Ц. Гинчев, ГК, 46. Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето, ..: кога връщаше чашата, кога пък само я напиваше. Лил., 1884, кн 7, 8. Ще излезне моя стара майкя, / ще изнесе чаша с руйно вино — / .. / чаша зимай, вино не напивай. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 218.

2. В съчет. с вода, менци, котли, стомни и под. За ерген (според народен обичай) — отпивам вода от менците на момата, която харесвам, като я пресрещам вечер на връщане от чешмата или извора. Хоро без него не ставаше, на най-хубавите моми водата напиваше. Д. Спространов, ОП, 246. Да би я зърнал отнейде! Да би дошел и той на кладенеца да ѝ грабне китката, стомните ѝ да напие! П. Тодоров, И I, 27. Надпреваряше ги [Иван Шопа], напиваше им менците, цалуваше ги. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Не смеам за вда [вода] да ида / от Илия гидия: / котлите ми напива. Нар. пес., СбНУ VI, 74.

3. Правя някой да стане пиян, да се напие. Налях ѝ малко повече от половин чаша... Нямах никакво желание да я напивам. И все пак тя се напи. П. Вежинов, Б, 35. Шушукаха, спореха на двора, дори накрая и го напиха. Отгде взеха тая пуста ракия! П. Михайлов, ПЗ, 14. Уместно беше и да го напият с ракия — той обичаше да пие — и да узнаят плановете му. П. Стъпов, ЖСН, 225. Ако искаш да познаеш челяка какъв е, или го напий, или му дай хурсант в ръката. П. Р. Славейков, БП I, 14.

4. Прен. Разг. Доставям удоволствие, опивам, омайвам. — Виж как без лъжата не може.. Бай Коста, ти ме напи с тия приказки, майка му стара! Д. Цончев, ЛМ, 49.

5. Остар. и диал. Обикн. в съчет. с наздравица, чаша — пия за здравето на някого, вдигам наздравица за някого; пия, вдигам. Главата на нашата софра "Тамадата", напи наздравица за героичните корейски жени и за всички демократични жени. Г. Караславов, Избр. съч. III, 113. Председателствувал е на банкета мистер Джон Бенет, който, по английски обичай, е напил първа наздравица за кралицата и кралското семейство. К. Величков, ПССъч. VIII, 287. Майка ѝ пристъпи тихо и засмяна проговори, / на масата рейнско вино като сложи от подноса: / .. / Я елате да напием ний за нашта обща радост — / охолност на мойта старост, щастие на вашта младост! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 150-151. Печано агне ядяха, / чарвено вино пияха, / секи си чешка напива, / кой за брат, за побратим. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 45.

6. Остар. Чествувам, празнувам. Водили ся три години, добили мъжка рожба, .., и като му напивали година, кум им поискал да му проиграй Роданка самодивишки игровод. Г. С. Раковски, БС I, 159.

7. Диал. Участвувам в напив. След обяд са сбират у младоженикът та напиват ..: бащата дава влог (сермия) на сина си, а майката — на дъщеря си, и тва даване именуват напиване сиреч прид. БО, 1846, бр. 1, 2.

8. Диал. Напоявам. Курдисале [турците] чадърите около кале, донесле два кюнка вода да пият и да напиват конете. СбНУ ХХIХ, 206. Хошло лудо коня да напиват, / да напиват на новите чешми. Нар. пес., СбБрМ, 494. напивам се, напия се страд. Излизали привечер край пресъхналата чешма момци и девойки, но не се пълнели котли, не се чу‑

вала глъч, не се разнасял момински смях. Не се крадели момини китки и не се напивали бели менци. Н. Каралиева, ЗБ, 35.

НАПЍВАМ СЕ несв.; напѝя се св., непрех. и (диал.) прех. 1. Пия до насита (обикн. вода), докато утоля жаждата си. Дядо Егор се покланя пред един извор, сваля шапка и се напива. Сл. Македонски, ЕЗС, 209. Стойна донесе стомните и аз се напих хубаво със студена и прясна вода. Елин Пелин, Съч. IV, 108. Ще се напиеш с прясно мляко, ще заспиш, а вълкът ще доде и ще ти издави овцете. Й. Йовков, АМГ, 130. Я знаех там, дека имаше кладенец, та ойдохме да пиеме .. Напихме се вода и пойдохме. СбНУ ХI, 141. — "Синко Стояне, Стояне, / я се през коня пресегни, / та ми ръцете развържи / водица да се напия." Нар. пес., СбВСтТ, 961.

2. Ставам пиян, като пия алкохолно питие. Научи се той да пие, а не рядко и да се напива. Т. Влайков, Съч. II, 139. Хората излязоха на работа, започнаха да орат и да сеят, и никой повече не мислеше, нито пък имаше време да ходи на кръчмата и да се напива. Й. Йовков, Ж 1945, 101. Девойче, море, девойче! / Кога се вино напия, / немой се фата на оро / до мене, лют арамия. К. Христов, СК, 48. Вино пие Муса Кеседжиа, / вино пие у ладни меани. Три дни пие, па се не напива. Нар. пес., ХLI, 421.

3. Остар. и диал. Обикн. в съчет. с наздравица и под. — пия за здравето на някого, вдигам наздравица за някого; напивам. Когато подир речта на учителя захванаха да се напиват здравица за много коронясани глави, .., дядо Иван, ..., остана с чашата и пи за здравето на Ивана Аспазиевича Дормидолский. Ив. Вазов, Съч. VII, 12-13. На пристанище у Брест има сега една русийска корабля. Францушки окръжний управител дал е чиновником сея корабли угощение, на кое са напивали на здраве царя Наполеона. БДн, 1857, бр. 4, 15.

4. Остар. и диал. Напоявам се. Постилката, която са напива с пикоч, улучшава доволно много доброкачествеността на тора. Знан., 1875, бр. 20-21, 318.

Напивам се / напия се като свиня (циганин, копач, кръчмарин и под.). Разг. Напивам се много, ставам много пиян. Пратиш му гювеч да ти опече, той се напие като свиня. Елин Пелин, Съч. IV, 126. Кръстат са, кръстат, а най-после са и напият като копаче. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Прескочи в лозе попово [скакалецът], / намери грозде готово, / наял се като дърварин, / напил се като кръчмарин. Елин Пелин, ПБ, 72. Напил са като циганин. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 291.

Списък на думите по буква