НАПИКАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПИКА̀ВАМ, -аш, несв.; напика̀я, ‑а̀еш, мин. св. напика̀х, св., прех. Намокрям нещо, като пикая върху него; попикавам, напишквам. Детето напика и тези пелени, а другите не са изсъхнали. напикавам се, напикая се страд.

НАПИКА̀ВАМ СЕ несв.; напика̀я се св., непрех. 1. Намокрям неволно дрехите си, постилките си, като пикая в тях; попикавам се, напишквам се. Най-ненаситни бяха децата, вечер едвам примъкваха издутите си тумбачета до постелята, заспиваха веднага и още в първи сън се напикаваха. И. Петров, ПР, 58. — На вратата ще ме държиш. Мене! Дето си се напикавала в скута ми! А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 12. Остаря‑

вам, помисли си Коцето, .. И не че е започнал вече да се напикава .. — но в момента нещо не му достигаше, за да бъде щастлив. Г. Друмев, УКР, 21. Тая болест [червенката] върлува повечето в по-малките дечица, които са напикават в постилците си. Ив. Богоров, СЛ, 68. // Обикн. за животно — изпускам пикочта си; изпикавам се. Когато аз започнах да се отнасям с него много приятелски, .., Гужук скимтеше от удоволствие, търкулваше се по гръб и от радост се напикаваше. Ем. Станев, ЯГ, 100.

◊ Напикавам се / напикая се от страх, (съкр. напикавам се / напикая се). Разг. Много се изплашвам, стряскам. Той ми се чуди как съм живеел в София. Той само като чуе сирените, и ще се напикае от страх... Д. Кисьов, Щ, 108. — Напикаха се — каза Коцето, — честна дума, напикаха се от страх! В. Цонев, ЕВ, 116. "Не дай си да ме спре катаджия — предварително се напикавам!" А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 16-17.