НАПИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍКВАМ¹, -аш, несв.; напѝкам, ‑аш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Напикавам, намочвам. напиквам се, напикам се страд.

НАПЍКВАМ СЕ несв.; напѝкам се св., непрех. Диал. Напикавам се; намочвам се.

◊ Ще напикам бъклица (напикал съм бъклица) за някого. Диал. Грубо. Не се нуждая от някого и не го викам, не желая да дойде. Ще се напика на клечка. Диал. Ирон. За човек — ходи гордо, надуто.

НАПЍКВАМ², -аш, несв.; напѝкам, ‑аш, св., прех. Диал. Натиквам1, напъхвам. напиквам се, напикам се страд.

НАПЍКВАМ СЕ несв.; напѝкам се св., непрех. Диал. Натиквам се, напъхвам се. Влакът ся беше напикал в един връболяк. Н. Геров, РБЯ III, 207.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.