НАПИНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍНАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Напън, усилие. Тя ся силеше да продума, когато стана на две години, и ся виждаше,.., че разбираше сичко, що и ся говореше, и че умираше от напинание, за да отговори. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 265. Най-много вредят: дишанието у затворените стаи .., тръчение, скачяние и всяко напинание.. От всичко това трябва да ся пази всяка майка, която иска да роди здраво и силно дете. Хр. Данов, Лет., 1869, 91. Който ся труди да изкара нечто голямо,.., нему все ще подобрее и понесе от самото напинание, за да връви напред. Й. Груев, СП (превод), 312-313.