НАПИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍНВАМ, -аш, несв.; на̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на̀пнат, св., прех. Остар. и диал. Напъвам; напинам, напиням. напинвам се, напна се страд.

НАПЍНВАМ СЕ несв.; на̀пна се св., непрех. Остар. и диал. Напъвам се, напинам се, напиням се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.