НАПЍТКА

НАПЍТКА ж. Специално приготвена течност с определени вкусови качества за пиене; питие. Каква изгода е за човека да се спастри неговата [на гроздето] вкусова хранителност, като се запази под формата на сладка напитка, каквато е ширата. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 240. Тук, в съда, аз за пръв път изпитах удоволствието да пия кафе — напитка, до това време неизвестна на мене. К, 1927, бр. 109, 2. // Само мн. Различни видове такива течности. През деня на открито беше горещо и разхладителните напитки се търсеха много. П. Здравков, НД, 178. Сцената представлява луксозно мобилиран салон. Бледозелена светлина, .., трапеза с разнообразни гостби и напитки. Хр. Смирненски, Съч. III, 117. Спиртните напитки правят човека несдружен, буен и го тикат към престъпление. ПН, 1933, кн. 10, 146. Газирани напитки.

Списък на думите по буква