НАПИТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нападна, налегна, натисна. Плъховете са ни напитили, ще ни изядат. Ветеринарният казва, че председателят е виновен, а бай Ради прехвърля на ветеринарния. Н. Каралиева, ДП, 15. — Хайде бе, Иване, .., да идем, да дигнем моите снопи, че угниха на нивата, мишки са ги напитили. Ил. Блъсков, СК, 31. Какви ли тежки мисли бяха те напитили? В. Друмев, И, 23. напитя се страд.