НАПЛАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЛА̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; напла̀ча се, -еш се, мин. св. напла̀ках се, св., непрех. Плача много, докато ми се плаче, до насита. Иде у майка си, поизприкаже ѝ болките и мъките си и там, пред нея, се наплаче хубаве. Т. Влайков, Съч. II, 140. Мъчно ѝ е на жената, нека си поплаче! Нали знаеш, че жените, като се наплачат, по-лесно им минава! Ст. Даскалов, СЛ, 58. Юрданка не каза дума повече. Слезе до реката, тръшна се на сухия пясък и се наплака до насита. Ст. Мокрев, ЗИ, 50. Най-драго му беше, когато се случваше да ми прикаже някоя чертица от живота си с нея, и тогава .. му удряха сълзи на очи и той се наплакваше и навайкваше до насита. Св. Миларов, СЦТ, 79.