НАПЛАСТЯ̀ВАМ

НАПЛАСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напластя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Слагам, натрупвам нещо на пластове. Работниците, .., събираха листата и ги напластяваха в специални сандъци. Х. Русев, ПС, 99. Панко впрегна, .., натовари ралото, напласти отгоре сено и скри под него половин чувал брашно, торба ошаф, малко фасул. Д. Ангелов, ЖС, 369. Едни отделят плявата настрана, а други избутват сламата с вилите си до растящата камара. Оттам сламарите я прехвърлят от вила на вила и я напластяват. РД, 1950, бр. 216, 2. Тръгнали Янка и Никола / зелено сено да сбират, / да сбират, да напластяват. Нар. пес., СбВСт, 411. // За вятър, дъжд, вода и под. — пренасям и натрупвам на пластове листа, почва, пясък и др.; наслоявам. Вятърът сякаш бе чакал на прага и се вмъкна вътре, като напласти по ъглите цяла кривача мокри пожълтели листа. Ст. Загорчинов, ДП, 478. Той вдигна глава и забеляза, че снеговете бяха напластили още малко плесен по дъсчената обшивка на горния етаж на сградата. А. Христофоров, А, 25. ● Обр. Той [Игрил] вече съвсем се засмя весело и добро, и сякаш със смеха падна от неговото лице това, което несгодите и агарянската неволя бяха напластили отгоре. Ст. Загорчинов, ДП, 402. Несъзнателно, сляпо вярвах и по-после, както вярваха майка ми и баща ми, и дедите ми, в чиито души вековете бяха напластили своите мракове. Ив. Вазов, ЛВ, 30.

2. Диал. Набивам1, натупвам, налагам някого; наплатисвам (А. Дювернуа, СБЯ). Да ѝ беше ударил по гърба седемдесет дядови токмаци и да я напласти хубавичко. А. Дювернуа, СБЯ, 1331. напластявам се, напластя се страд. Най-после, като няма вече къде да се напластява, набодат от едната страна на пласта две-три вили.., а той се спуска по тях. Т. Харманджиев, КЕД, 184. Когато върху воден разтвор на някое вещество .. внимателно се напласти чиста вода така, че двата пласта да не се размесят, .., след известно време двете течности ще се размесят от само себе си. Хим. VII кл, 1950, 52.

НАПЛАСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; напластя̀ се св., непрех. 1. Натрупвам се на пластове; наслоявам се. Слюдата се е напластявала, напластявала, та на места е достигнала до дванадесет метра. Й. Радичков, НД, 82. Нагоре цветовете на скалите се менят: ту ръждивочервени, ту слънчево светли, шуплести, наредени на равни ивици, както са се напластявали в далечни геологични времена. П. Славински, МСК, 101. Някъде в далечината пъплеше влекач с шлепове, димът му се напластяваше по речната повърхност като мъгла. П. Вежинов, ЗНН, 101. Небето навсякъде се изясни и само на запад, ниско до хоризонта, бяха се напластили сиви, продълговати облаци, но и те си отиваха. Й. Йовков, ЧКГ, 130. Когато твърда вода се употребява в парни котли, много често по стените им се напластява дебел слой от твърдо минерално вещество, наречено котлен камък. Хим. V кл, 1950, 46.

2. Прен. За чувства, мисли, преживявания и под. — насъбирам се, натрупвам се, наслоявам се. И в съзнанието на малкото момче постепенно се напластяваше омраза към ония, които нищо не работеха и тънеха в разкош. М. Марчевски, МП, 18. Червените светлини се стопиха скоро, изчезнаха, а заедно с тях като че ли изчезна и тревогата,

която беше се напластила в душата му през тоя мъчен ден. А. Гуляшки, ДМС, 111. [Теодосий] усети как всички противоречиви мисли се напластиха дълбоко в душата му и от тая невидима бран, която го измъчи цялата нощ и цялото утро, остана само уморен спомен. Ст. Загорчинов, ДП, 210. В душата на юношата се напластяват незаличими впечатления от мизерията в схлупените къщурки. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 54.

3. Остар. Само мн. и 3 л. ед. Натрупваме се, насъбираме се, наместваме се някъде мнозина или всички; наблъсквам се. Предпочетоха да нощуват в колибата, с хората ни, а останалите се напластихме в тясната стаичка на бичкиджийницата въз одеяла. Ив. Вазов, Съч. ХVV, 132. Една тълпа народ, привлечена от надбягването, спира се на моста Риялто, натрупва се по брега .. напластява се на Пескария. К. Величков, ПССъч. III, 214-215.

Списък на думите по буква