НАПЛАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПЛАТ м. Всяка една от шестте части, от които е направен дървеният кръг на колело на волска кола или каруца. Водех коня полека и мислех вече да запра .. — "скрръц"! — прасна нещо. Погледнах: един наплат паднал и една спица строшена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, С, 98. Първите едноосни, а по-късно и двуосни коли са имали плътни колела, изрязани от обли дървета; впоследствие те са приели съвременната форма с главини, спици и наплати. Л. Манчев, П I, 16. Железни подкови ся набиват нажежени на колелата, а когато изстинат, стягат ся цвръсто около наплатите и главините. Й. Груев, Ф (превод), 93.