НАПЛАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПЛАТА ж. Диал. Наплат. Ний ще забележим няколко от тях [употребявани от И. Н. Гюзелев] думи, те са: кьт, обцида, наплата, спица и др. т. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 5.

НАПЛА̀ТА ж. Остар. Разплащане. Банки за сконтирувание закупуват полици, бонове и други задължителни записи, преди да им е изтекло определеното за наплата время. Лет., 1874, 212. Стар дълг, нова наплата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131.