НАПЛАТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЛАТЍСВАМ, -аш, несв.; наплатѝсам, -аш и наплатѝша, -еш, мин. св. наплатѝсах, св., прех. Диал. 1. Поставям наплати на колело на волска кола или каруца; наплащам². Те и двамата имаха похватни майсторски ръце и по цял ден наплатисваха колелата на припек между двете воденици и се шегуваха. Елин Пелин, Съч. I, 168. Отиваше да вика дядо Лазар да му наплатисва колата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 39.

2. Прен. Набивам¹, натупвам някого; напластявам. Той си спомни .., че много пъти е бил жесток към жена си, .. Ето и тая вечер, ако я беше настигнал, щеше хубаво да я наплатиса. Ст. Даскалов, СД, 487. наплатисвам се, наплатисам се страд.