НАПЛА̀ШЕН

НАПЛА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наплаша като прил. У когото има създаден страх от някого или от нещо. Давали наплашените овчари и селяни — кой овен, кой теле, кой пилета и бели дебели хлябове. Връщали се келешите и нехранимайковците с богата плячка при Кел Хасан. СбХ, 142. Тоя наплашен, изтерзан, тоя неук народ... Та какво може да стори той — с голи ръце! Ст. Дичев, ЗС II, 358. Наплашеният Мино отговаряше: — На тез времена човек не знае кое може и кое не може. Ст. Марков, ДБ, 473.

— Друга (диал.) форма: наплашѐн.

Списък на думите по буква