НАПЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЛА̀ЩАМ1, -аш, несв.; наплатя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св. Остар. и диал. 1. Прех. и непрех. Заплащам на някого нещо. Котленското училищно настоятелство е направило вече нужното разпореждание, за да наплати днес — утре поне за два месеца на г.г. учителите. Н, 1895, бр. 21, 169. Приказва им притчата за домовладетеля, че който, като наплащаше работниците на лозето си, даде на онези, които бяха дошли по единайсетте часа равна цена с онези, що бяха дошли от най-напред. Н. Михайловски, ССИ (превод), 152. Даваше на священиците някакви свидетелски писма за священическия им чин и му ги наплащаха с по 15-20 жълтици. Св. Миларов, СЦТ, 166. Работи, Койо, работи, / доесен да сработиме! / Като ти чичо наплати, / ти се на мене обади — / и я сас тебе да бегам. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 406.
2. Прех. Изплащам (дълг); наплащам се. Чорбаджията си искаше парите, барем лихвите да наплатя. П. Стъпов, ЖСН, 102. — Как ще наплатим данъците ние, кога вкъщи са останали само жените и дечурлигата и няма мъжка ръка да се хване на работа? Ст. Дичев, ЗС I, 318. Дордето Иванчо да наплати на едного и сетне да си поотдъхне и да му отболи, ето ти го че му са изправил други [заемодавец]. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Майка на Стоян думаше: / "../ Вуйчо ти хаджи Стамата, / той има пари неброени, / той жъ ти пари наброи, / борчове да си наплатим." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 20. наплащам се, наплатя се страд. Както всяка извръшена длъжност ся наплаща, така и всяка заборавена длъжност ся наказва. Й. Груев, КН 7 (превод), 29. Най-добре са наплащат драматическите списания. Знан., 1875, бр. 20-21, 330.
НАПЛА̀ЩАМ СЕ несв.; наплатя̀ се св., непрех. Изплащам на някого някакъв дълг, задължение, разплащам се на някого за даден от него заем, за направена услуга; издължавам се. Вземаха на вересия и от бакалницата му, а той сам си водеше сметките, както си знае. Наплащаха му се в натура с грозде, сливи. Д. Марчевски, ДВ, 102-104. За шекер, за пипер, за газ, за мас — все при него ходи, все на вересия взима и все не може да му се наплати. Чудомир, Избр. пр, 100. Мислех си: да се върнем само с бати един ден — ще се наплатим на съседа ни и за коня му, и за голямата му услуга. Ст. Дичев, Р, 36. Не бой са, той да е жив, не е ихтияч на други да му плащат даването; както досега са е наплащал, пак ще са наплати. Ил. Блъсков, ПБ II, 59.
НАПЛА̀ЩАМ2, -аш, несв.; наплатя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Наплатисвам. Да наплатим колелото, ще рече: да му турим околността, сиреч да стане веке колело, за да започне да са търкаля. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 11. Петър колело наплаща / под бяла цвята сливова. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 254. наплащам се, наплатя се страд.